Maksoft.net





Реките и подпочвените води са природни богатства на Ботевградската котловина. Речната система се формира от река Бебреш и нейните притоци. Тя извира от западния горист склон на връх Звездец /Илдъзтабия/ - 1655 м. в Етрополска Стара планина под името Клисура. До местността Рибни вир събира водите на реките Тиовска, Будилска и Твърдомещница, след което, с името Бебреш, образува своята дълбоко всечена праволинейна долина, използвана като проход /Арабаконашки проход - до 1942г., Ботевградски проход - днес/. При с. Врачеш реката навлиза в Предбалканските ридове Гола глава и Лакавишки, където образува три живописни пролома. Първият е Новаченският, северно от едноименното село, дълъг около З км. Оттук реката сменя посоката си на изток. Вторият пролом на реката е Урвишкият, с дължина 1,5 км. Тук, в дългото Боженишко долинно разширение река Бебереш образува красиви завои /меандри/. Третият, най-внушителният пролом, е Боженишкият. След 5 км, при с. Своде, реката се влива в река Малки Искър. Общата дължина на река Бебереш е 46 км. Средният й годишен отток е 3,7 куб. м/сек. Налице са ледови явления, които понякога продължават през зимния сезон до 30 - 40 дни.

Притоците на река Бебреш увеличават водите й неколкократно при снеготопене и поройни дъждове. По-значителни са левите притоци Бела, Орля, Чешковица, Осеница, Писана, Рударка и др., които отводняват източните склонове на планините Мургаш, Ръжана и Голема планина. Най-буйна от тези реки е Рударка, която понякога, при пролетните и летните прииждания, търкаля камъни и излиза от леглото си.

Десните притоци на р. Бебреш водят началото си от Било планина. Най-значителна е р. Калница, в която се влива и Ботевградската Стара река. Стара река се образува от сливането на реките Ечемишка и Червена киселица. Това сливане е в ниските части на м. "Зелин", на прехода между планинската ограда и равното поле. В миналото, при поройни валежи, реката буйно прииждала и се разливала. През града правела големи завои през дворовете и градините на местните жители. Протичала съвсем близо до Часовниковата кула. Неколкократно, още през ЗС}" и 40"' години, коритото на реката е коригирано. Днес тя е канализирана.

Десни притоци на р. Бебреш са и реките Черниш и Бистрица.

Голямо значение за водоснабдяването на сегашния град има построеният на р. Бебреш язовир "Бебреш". Той е построен и завършен през 1987г. с цел напояване на земеделски земи. Днес водите му се използват както за промишлени цели, така и за питейно-битово водоснобдяване след пречистване. Чашата му събира 15 100 000 куб.м вода. Стената му е висока 48 м и дълга 408 м. Изградена е от трамбована глина, което, според специалистите, гарантира солидност и устойчивост. Обемът на насипа е 1 580 000 куб.м. Към стената е изградена и водна кула, висока 53 м. Чрез нея става подаването на водата по специални тръби към Ботевградското поле и Ботевград. По този начин проблемът с водоснабдяването на Ботевград е решен. През всички сезони в градската водопроводна мрежа има достатъчно вода. Тук е мястото да се отбележи голямата заслуга на Васил Цанов Василев, допринесъл за проектирането и построяването на язовира.

Друг, по-малък язовир, е Мали лак. Днес водите му се използват за спортен риболов.

В Ботевградското поле има и подпочвени води. Те са всмукани в наносните отложения на реките. Водоносни са чакълесто-песъчливите хоризонти. Нивото на тези води е близо до повърхността и на места причинява заблатявания. Извършва се и водочерпене посредством сондажни пробиви.

 



Следвайте ни

Запитване

Максофт.БГ Максофт.НЕТ BrandIT